Умствени Модели: Допускане на Твърдение

Докато изследвах биографиите на различни успешни инвеститори, забелязах, че пътищата към успеха са различни - качество или изгодни сделки, следване на тренда или игра срещу него. Концепциите рядко съвпадаха напълно, но имаше едно общо нещо между тях - всички бяха намерили някаква система, която им помага да разбират инвестиционната среда. Тази система е изградена от нещо, което в психологията се нарича умствени модели.

Най-общо казано, умственият модел е фундаментално, константно знание за начина на функциониране на заобикалящия ни свят. Системата от такива модели дава възможност на индивида да възприема и анализира по-правилно външния свят. Успешната система обединява знания в различни области като математика, физика, икономика, биология, дори военно дело и други.

Например, инвеститорите в стойност се опират на популярния модел Мистър Маркет – пазарът понякога се води от емоции, намиращи отражение в абсурдно високи или необосновани ниски цени на акциите. Успешното прилагане на този модел би трябвало да потисне емоциите у инвеститора, когато пазарът пада рязко, и да му сигнализира, че вместо да продава, сега е моментът да купува. По тази причина Berkshire Hathaway купуваха акции на банки през 2008 година.

Истински ефикасната система се изгражда при наличието на множество модели в нея. По този начин се елиминира възможността за сляпо следване само на един от тях. Вместо това се дава възможност самите модели да се борят един друг и така да се стигне до правилна оценка за определената ситуацията. Например, проектирайки модела Мистър Маркет върху издателите на вестници, инвеститорът е в състояние да заключи, че щом те се търгуват при едноцифрен множител на свободния паричен поток и печалбата, са добра инвестиция. Когато обачен на сцената се появи моделът Икономически ров, описващ ценовата сила и силата спрямо конкурентите, инвеститорът може да отчете интензивната конкуренция на телевизия и интернет в сферата на рекламата.

Умствените модели са нова територия за мен и тепърва планирам да навляза навътре в материята. Изграждаването на ефикасна система подпомага изключително много вземането на правилни инвестиционни решения. Засега прилагам един от похватите познати ми от математиката – допускането на твърдение. Допускам дадено предположение за вярно и изследвам къде ще ме отведе то. По този начин разглеждам даден казус от различни точки, без да ми се налага да правя догатки.

Сега ще демонстрирам този умствен модел на практика. Допускам, че търся акции, които с голяма степен на увереност ще донесат отрицателна или много ниска доходност в средносрочен план (2-3 години). Започвам да търся такива компании, като фокусът е те да притежават следните характеристики:

Генерира отрицателни парични потоци

Най-важното правило за инвестиционно разочарование е компанията да не изкарва никакъв кеш. Подобно състояние показва, че настоящия бизнес модел е нежизнеспособен в достатъчно дългосрочен план. Тази ситуация води със себе си други проблеми като повишена задлъжнялост или емитиране на нови акции, за да се гарантира временно оцеляването.

Малко компании изпъкват с по-голяма хармония между инвеститорско доверие и отрицателни парични потоци от пионерът в електрическите автомобили Tesla. За 2016 година, собствениците са изгубили около $10 хиляди за всеки продаден автомобил. Обзалагам се, че и Илън Мъск не може да каже кога  дали творението му ще излезе на печалба.

Високи множители

Ако все пак намеря компания с положителен паричен поток през годините, застраховката за отрицателна доходност изисква да избера такава с високо показатели като EV/FCF или стандартното P/E. Силнооптимистичните очаквания за бъдещето на много компании е водело до сериозни разминавания между представянето на бизнеса и представянето на акцията.

Технологичните компании са плодородна почва за селекция в този аспект. Малко от тях са способни да се похвалят с Forward P/E 91 и P/B 23, но това е точно по възможностите на Netflix. Несигурността относно доколко ще успеят да повишат цената на абонамента или да се развият извън САЩ, я правят добро попълнение за поставените цели.

Зависимост от икономическия цикъл

Да вземем за пример Home Depot, където може да се намери почти всичко за дома. През 2010 година нетният марж е 4%, докато в края на 2016 година скача на 8.4%. Докато през 2010-а възвръщаемостта от активите е едва 6.5%, днес вече надхвърля 18%. Логично, за този период цената отхвръкна 5 пъти нагоре. Всичко това много напомня на компания резонираща с подема на икономиката.

Но какво би станало, ако когато цикълът се обърне. Наред с електрониката и облеклата, домашните потреби са една от първите и лесни жертви на семейния бюджет. Последната рецесия намали стойността на Home Depot над 50%. Дори да не изглежда като перфектния кандидат за ниска възвръщаемост в средносрочен план, определено много прилича на такъв.

Силна конкуренция в оперативната среда

Силната конкуренция  носи блаженство за либертарианците и кошмари на акционерите. Всъщност, често конкурентната среда се свързва с наличието на много субекти в един пазарен сегмент. На практика, това не винаги е вярно. Напълно достатъчно са три или четири големи, сравними дружества, които  изпитват силата на клиентите от модела на Портър.

Ако ще избирам как да постигна ниска възвръщаемост, секторът на телекомите е добро предположение. Макар доставянето на мобилни услуги да прилича на олигопол, битката за клиенти е жестока, поради факта, че фиксираните разходи са високи и това води до малка добавена стойност за собствениците. Постоянно трябва да обновяват мрежата си за да достигне последно поколение.  Освен това, напоследък телекомите им се налага да инвестират в телевизия, че дори и спортно съдържание за да привлекат абонати.  Някой беше казал, че ако можеха да привлекат клиентите със сладолед и това щеше да се предлага в магазините им.

Концентрация на приходите в малък брой клиенти

Основно правило в бизнеса гласи, че колкото по-напред си във веригата на доставките, толкова повече сила имаш спрямо останалите участници в нея. Един от рисковете подценявани от анализатори и портфолио мениджъри в последните години е зависимостта на цялата организация от взаемоотношенията й с голям и силен клиент, който е в състояние да поставя условия и при тяхното неизпълнение да предизвика сериозен трус.

Само преди няколко месеца Imagination Technologies разбра опасността да бъдат зависими от титан като Apple. Стойността на британската компания потъна със 70% след като американците решиха да преустановят общия бизнес.

Мениджмънтът преследва краткосрочни цели

Немалка част от ръководителите управляват публичните компании като частни дружества. Вместо критериите за допълнително възнаграждение да стимулират директорите да нищят стратегии за повишаване ефикасността на организацията, управляващият екип прибягва до обратно изкупуване на акции и изкуствено постигане на зададените цели.

Малко неща могат да са в по-сериозен разрез с интересите на собствениците от това да се изтегли заем и да се купуват обратно надценени акции. Примери, най-вече в САЩ, има много. Но аз решавам да се спра на CBS Corp. Медийната група е купила за последните три години акции на стойност над два пъти повече от генерирания свободен паричен поток. Как успяват да го постигнат, като междувременно изплащат и редовни дивиденти? Лесно - благодарение на кредити от банки и други заемни инструменти. Проблемът е, че компанията вече има достатъчно дългове на баланса си.

Кратка история като публично дружество

Всички характеристики изброени досега е възможно да се проследят, само защото споменатите компании са дългогодишни членове на една или друга борса. Ако се избере компания без история, без значим период за проследяване на устойчивостта на бизнес модела и благоразумието на мениджърите, шансовете за ниска доходност значително нарастват.

Не е изненада за никого, че успешният кандидат за минимална възвръщаемост от инвестицията, трябва да събира в себе си поне няколко от споменатите белези. Колкото и да се чудя, едвали ще успея да избера по-подходящ пример от Snap, която се самоопредели като „camera company” в документите за първичното й публично предлагане. На първо четене отговаря на поне 6 от 7-те критерия.

Често решаването на определен проблем се постига като се тръгне по обратния път. Например, ако имате рисунка с преплитащи се пътица, от които само един води до изход от лабиринта, много по-разумно е да се тръгне именно от изхода и да се стигне до вярното начало.

Вместо да се старая да изработя списък с желаните характеристики, притежавани от перфектните кандидати за инвестиция, аз търся белези, които да избягвам при всички случаи. Открил съм, че за мен това води до по-ниски нива на предубеденост и разширяване на потенциалните възможности.

Допускането на твърдение работи и в друга насока. Около компаните в моя кратък списък често има страхове и неясноти. Затова вместо да се опитвам да преценя какво точно е възможно да се случи, допускам осъществяването на най-лошия сценарий. След това изчислявам приблизително, при така стеклите се обстоятелства, колко е справедливата цена на акцията. Ако пазарната котировка е значително под тази стойност, решавам да разгледам дружеството за допълнителни рискове и ако не намеря нещо силно притеснително - открил съм кандидат за моя портфейл.

Ако тази статия ви хареса, моля споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *