Инвеститор на Пълен Работен Ден – 5 Месеца По-Късно

Преди точно 5 месеца останах без работа и така се откри дълго планираната възможност да управлявам собствените си активи на пълен работен ден. Тогава си казах, че трябва да използвам този шанс, защото не се знае дали изобщо не имам друг. Реших, че съм готов да жертвам сигурността на добре платената работа, която така или иначе не ми носи удовлетворение, и ще следвам мечтата си. Сега, след точно 150 дена, е време да направя кратка равносметка за случилото се дотук.

Инвеститор на пълен работен ден

Да си добър инвеститор е необходимо или да си гениален, или да помагаш огромни усилия. Аз не съм открил друга опция. И понеже не се разпознавам като част от първата група, оставаше ми да следвам другата пътека.

Бързо разбрах колко е важно да поддържам ритъм постоянно. Да се управлява портфейл от акции не е като да имаш градина с цветя в двора. Необходими са ежедневни усилия, систематично отношение, за да съм в състояние да вземам правилни решения.

И тук не става въпрос да се отделят по 12-14 часа на ден, какъвто е изграденият стандарт в тези среди. Според мен, изконните ценности на финансовия анализатор са надценени, особено дългите часове в офиса или пред компютъра. Вместо това имам предвид ежедневно да се четат анализи, да се преглеждат новините от предния ден и да се поддържа база от потенциални компании, в които да се инвестира при достигане на определена цена.

Мозъкът е като мускул и е необходимо да се поддържа постоянно. Четенето не са ме обогатява, но също така ме подтиква да размишлявам върху различни въпроси, като например – ролята на традиционните дистрибутори в свят на онлайн търговци или истинската добавена стойност на мениджърите. За мен няма загубено време, когато то е прекарано в разглеждането на действащ бизнес. Дори да не стигна до решение да инвестирам в съответната компания, черпя знания за сектора и изобщо как функционира бизнес средата, които не се знае кога може да ми потрябват.

Всъщност, най-удовлетворяващата част е, когато информация от предишно проучване се окаже необходима при друго изследване. Когато опознавах Nordex, не се ограничих само до нея. Отделих значително време с цел проучване на възобновяемите източници на енергия, перспективите пред вятъра (на сушата и в морето) и слънцето, и регулациите в големите пазари в Европа и Америка. Изпитах задоволство, когато всичко това успях да го приложа, когато попаднах на друга компания от същия сектор. Засега тя е скъпа за моя вкус и по тази причина остава в краткия списък за бъдещето.

А що се отнася до прекараното време – старая се да е 8 часа по правило с цел максимална ефикасност. Понякога се случва да стигна до 12 часа, но това обикновено води до поне ден пълен релакс, когато завърша проучването. За да съкратя необходимото време за изследването на дадена идея, помощ ми оказва системата на четене и анализ, която си изградих. След като знам кой са най-важните неща в едно дружество за мен, много по-лесно се ориентирам в цялостната картина.

Важността на това какво НЕ правя

Толкова важно е в какво инвестираш, колкото е важно и в какво НЕ инвестираш. Особено в началото, когато разполагах със 100% свободни средства, желанието да се впрегнат на работа, бързо е голямо. Радвам се, че устоях на изкушението, защото първата ми идея се оказа пробита кофа. Австралийското дружество за генерични лекарства Mayne Pharma беше интересен за мен субект повече от седмица. Въпреки обещаващите перспективи, редица проблеми, включително разводняване на капитала и посредствената сделка за портфолио от Teva, ми подсказаха че трябва да се откажа, като по този начин захвърлих страници труд на боклука. В момента акцията постепенно пада, но аз не виждам причини да влизам, дори на тези по-ниски нива.

Когато си отделил толкова време, лесно и сякаш инстинктивно може да скриеш недостатъците на една идея от себе си, единствено с цел оправдаване на всичките тези дни и страници доклад. По тази причина, едно от малките предимства, които един инвеститор в днешно време може да има е психологическата устойчивост.

Информацията вече далеч не е толкова ценен актив, както преди 30 години (вероятно, защото няма как да знам със сигурност). Разговорите за тримесечните резултати са публични, множество анализатори следят представянето, отчетите стават все по-подробни, а финансовите сайтове бълват всякакви новини 24/7. Ако човек отдели достатъчно време, вероятно ще намери всяка критично важна информация. Разликата идва, когато трябва да се вземе решение в дадена ситуация. Малко след като купих Vitamin Shoppe, Amazon придобиха Whole Foods и инвеститорите панически разпродадоха ритейл сегмента. Няма значение какъв анализ си направил – когато акция в твоя портфейл се срине с 15% за 3 дена, не информацията има значение, а психологическите качествата да устоиш и да не се поддадеш на емоциите. Съвсем естествено е да започне вътрешна дилема дали преценката е била добра или нещо е пропуснато. Не мина много време и инвестицията дори излезе на лека печалба. Сега волатилността продължава да е сериозна, но това е нещо за което бях готов още докато разглеждах организацията.

Инвеститор в стойност по време на исторически върхове на индексите

Когато започнах преди 5 месеца, имах списък с компании, които ми бяха привлякли вниманието, но повечето по отношение на техния бизнес и не ги бях разглеждал като инвестиционна възможност, най-вече поради тяхната цена. Затова се наложи тепърва да търся действителни идеи, които веднага може да се използват. Знаех, че да се търсят подценени, независещи от икономическия цикъл дружества, докато в същото време индексите са на рекордни нива няма да е лесно, но не очаквах подобна епична борба.

Лесно е когато си прегледал над 3 000 акции и в крайна сметка в портфейла ти присъстват едва 4, да се обезкуражиш. Аз определено не съм доволен, че едва 40% от активите са в акции. Когато стартирах, бях консервативно настроен, което означава да държа между 20 и 30 процента в ликвидни активи, защото това дава възможност и подвижност. И макар, че два пъти повече не ми е по вкуса, примирявам се, че ситуацията е такава в момента. Алтернативата е да направя компромис с някои от характеристиките на компаниите. В част от случаите става въпрос за фундамент, които не ми харесва (зависимост от доставчик/клиент, непоследователност на мениджърите или тежки секторни проблеми). В друга част става въпрос за по-висока цена, от това което ми изглежда изгодно. Всъщност, имах две дружества, чиято цена беше на около 10-15% от моя целеви вход, но по различни причини така и той не беше достигнат. Предпочитам да чакам удобен момент, защото определено се стремя да не поемам извънредни рискове.

Последното ми напомня да се опитвам да остана рационален, вместо да залитам в която и да е крайност. Дори да виждам възможност да се възползвам от тези нереалистични оценки на индексите, цената би била несъизмерим риск в обстановка диктувана от централните банкери. Знам, че следвайки своята стратегия ще постигна задоволителни резултати в дългосрочен план и нямам основание да се отдалечавам от този курс, преследвайки глобални и трудно управляеми процеси.

Ако тази статия ви хареса, моля споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *